Секс обичаите в различните страни [част втора]

Във всяко различно кътче на Земята хората живеят по своите правила. Някои са доста неприемливи според нашите разбирания, но европейските нрави не важат за целия свят. Макар и някои правила да са доста шокиращи, би било интересно да се запознаем с тях. Ето някои.

 

В Ирландия, на остров Инис Бийг, живее малко католическо общество от няколко хиляди души, които са силно вярващи. Със секса при тях нещата стоят много строго: той е забранен преди брака, сексуалното просвещение не е позволено, а родителите уреждат сватбите на децата си, без да се допитват до тях и без да се съобразяват с желанията им. При сексуален контакт, в качеството на предварителни ласки, са разрешени единствено целувки и докосване по задните части, при това инициативата трябва да идва от мъжа и всичко задължително да се случва в класическата поза. Но това не е всичко – младоженците са длъжни да правят секс без да свалят дрехите си, тъй като голотата е недопустима и греховна.

 

В Тихия океан на остров Мангая, съществува такъв обичай: когато момчето навърши 13 години, той  си избира възрастна дама, която да му бъде учителка за секс. Тя е длъжна да го научи на всички сексуални мъдрости и да го обучи така, че момчета да стане експерт в секса и да може да задоволява съпругата си.

 

 

Членовете на племето Самбия сляпо вярват в това, че за да станат момчетата им истински мъже, те трябва да изпият коктейл от семенна течност – напитката на мъжествеността. Племето е убедено, че това питие е основният източник на живота, даващ сили и превръщащ момчетата в мъже.

 

Сексът с животни не се приветства в нито една страна, освен в  Ливан. Там законът позволява на мъжете да обичат питомците си във всеки един смисъл на думата. Но домашният любимец задължително трябва да бъде самка. В противен случай любовчията го очаква сериозно наказание.

 

В колумбийското градче Кали и досега се практикува странен обичай. Първата брачна нощ на младоженците задължително трябва да премине в присъствието на майката на невестата, която в този случай е в ролята на официален свидетел на консумирането на брака.

 

Във Френска Полинезия пък, по-конкретно на Маркизките острови, съпрузите също нямат против свидетелите на това начинание. Но за разлика от колумбийците, те допускат до брачното си ложе децата.  Според тях това е ценен опит за малките, който ще им бъде от полза за в бъдеще.

 

Първата част от статията четете тук:

Автор: Nadejda Atanasova